Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. опияне`ния, +ср.
#1 Въздействие от нещо, което опива, замайва. _Силният аромат на някои цветя предизвиква опиянение._
#2 Състояние на омайване, замайване от силно чувство. _С опиянение слушаше думите_ _и`._
Човек умира в опиянение от вино; той беснее опиянен от любов. Питагор
Наградата за изкуството - не слава или успех, а опиянение. Ето защо даже съвършено бездарни писатели не са в състояние да се откажат да пишат. Сирил Конъли
Страстта е опиянение на душата. Робърт Сауди
Първите моменти на опиянение са нежни, лъжливи и безметежни, като първите мигновения на любовта. Рос Макдоналд
Да си писател изисква опиянение с език. Джим Харисън
Ние сме изпълнени само когато не се стремим към нищо, когато сме импрегнирани от това нищо до степен на опиянение. Емил Чоран
intoxication