Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+ж., само +ед.
#1 Последна степен на увлечение, възбуждане, въодушевление; забрава, почти изгубване на съзнание. _Танцувам до самозабрава. Хваля се до самозабрава. Пиян до самозабрава._
#2 Превишаване на правата, на собственото значение, възможности. _Стигам до самозабрава._
Без да е Троцки, всеки се сеща, че разпределящият никога не се забравя - до самозабрава. Източник: интернет
И целият спектакъл протече изцяло в стилистиката на Станиславски - до пълно изтощение и самозабрава от страна на изпълнители и участници. Източник: интернет
Как да не се опияниш до самозабрава? Източник: интернет
Лишенията карат човек да цени това което му е дадено от Бог, иначе без пости и лишения следва самозабрава. Източник: интернет
Предпочетоха в самозабрава и самодоволство да продължават да си строят Вавилоновата кула. Източник: интернет
Това, което всъщност Америка показва на бедните страни посредством вездесъщите медии - картини на лъскаво охолство и национална самозабрава - разгневява тези, които не успява да депресира. Източник: интернет
self-forgetfulness