Прилагателно име - м.р.
определи`телна, определи`телно, +мн. определи`телни, +прил. Който служи за определение или съдържа определение.
* _Определителен член._ — +Спец. В българската граматика — съставна част на именните форми, която означава, че предметът или лицето, за които се говори, са познати, известни както на говорещия, така и на слушащия.
В говора на рупците е запазена употребата на три вида определителен член: -ът, -та, -то (за средно отдалечени предмети), -ъс, -са, -со (за близки предмети), -ън, -на, -но (за отдалечени, невиж-дащи се предмети). Източник: интернет
За разлика от минало свършено деятелно причастие, то никога не се употребява атрибутивно (като прилагателно), което означава, че не са възможни форми с определителен член („даделият“, „лъжелата“). Източник: интернет
В староанглийски има два основни определителя: se, който може да функционира и като определителен член ('the'), и като показателно местоимение ('that' онзи), и þes за показателно местоимение 'this' (този). Източник: интернет
Въпреки това, в латинския език, от когото произлизат романските езици, няма нито определителен, нито неопределителен член. Източник: интернет
Както в миналото, така и днес правилото за употребата на пълен и кратък определителен член в българския правопис е обект на езиковедски спор. Източник: интернет
Във вътрешни документи Римокатолическата църква използва като самоназвание само термина Църквата (с определителен член на езиците, които го имат) или Вселенска църква (Notae ecclesiae). Източник: интернет
determinative