Прилагателно име - м.р. непълен член
Думата е производна от определителен
Граматическият род в люксембургския се изразява с определителния член den/de(d'), показателни и притежателни местоимения, например mäin (бг. мой), dësen (бг. тези), keen (бг. никакъв) и допълнения. Източник: интернет
Докато в конЕ белегът за множественост е еднократен (флексията –е), в конЕТЕ идеята за множественост е подсилена и от облика на определителния член (т.нар. двойно маркиране). Източник: интернет
Докато мнозинството от романските езици поставят определителния член пред съществителното, румънският, подобно на български и албански, го поставя след него, например lupul („вълкът“) и omul („мъжът“ – от lupum illum у homo illum). Източник: интернет
За българския език са характерни афиксацията, двойната натовареност на определителния член, суплетивизмът, квантификаторите (за подсилване на идеята за множественост или за изразяване на конкретно количество в рамките на множествеността). Източник: интернет
Незнаещите гръцки език турци сливат предлога, определителния член и съществителното в едно цяло, което е възприемано като собствено име. Източник: интернет
Напр.: думата предизвикателството е съставена от представките пред-из-, корена -вик-, наставките -а-тел-, окончанието -ство- и определителния член -то. Източник: интернет