Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. опустоше`ния, +ср.
#1 Опустошаване. 2. Обикн. +мн. Резултатът от действието на необичайна природна сила (ураган, земетресение и под.) — като развалини, повреди и др. на природни и материални обекти.
#3 Обикн. +мн. Унищожаване на полезни или ценни предмети от човека. _Страст към опустошения._
"В опустошение и голяма скръб, ние споделяме смъртта на нашата любима Чесли. Източник: интернет
И въпреки че през последните седмици фронтовата линия не се е изместила много, продължаващата война на изтощение причинява опустошение на местните жители. Източник: интернет
Това ни вкарва в руслото на войната "до победен край“, която може да завърши само с още по-голямо ожесточение, повече жертви, повече опустошение, а защо не и самоунищожение.“ Източник: интернет
Наближаваше залезът и светлината беше вълшебна сред такова опустошение. Източник: интернет
ООН обвини Русия за разрушенията, позовавайки се на "пълното опустошение", на което са подложени украинските градове в резултат на руските бомбардировки. Източник: интернет
Путин ще си иде, но с цената на всепомитащо опустошение. Източник: интернет
devastation