развалина
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Значение
+мн. развалини, +ж.
#1 Обикн. +мн. Останки от съборени, рухнали сгради; руини.
#2 +Прен. Много болен, съсипан, грохнал човек. _Той е цяла развалина._
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Американският президент Джо Байдън пък се похвали, че "благодарение на безпрецедентните санкции рублата почти веднага се е превърнала в развалина".
Трябва човек да е нравствена развалина, за да подкрепя комунистическата партия под какъвто и да е предлог, с който да оправдава разложената си съвест.
Градът е развалина, нищо не се прави, обществените поръчки, които са пуснати са от времето на Томов.
Европа от развалина се превърна в икономически гигант, а България, без щети от войната се превърна в развалина!
Събаряйте я тая развалина армията и засадете дървета отгоре.
А, и вземи онази развалина със себе си-Столетницата!
Превод на английски език
wreck