Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. развалини, +ж.
#1 Обикн. +мн. Останки от съборени, рухнали сгради; руини.
#2 +Прен. Много болен, съсипан, грохнал човек. _Той е цяла развалина._
Американският президент Джо Байдън пък се похвали, че "благодарение на безпрецедентните санкции рублата почти веднага се е превърнала в развалина". Източник: интернет
Трябва човек да е нравствена развалина, за да подкрепя комунистическата партия под какъвто и да е предлог, с който да оправдава разложената си съвест. Източник: интернет
Градът е развалина, нищо не се прави, обществените поръчки, които са пуснати са от времето на Томов. Източник: интернет
Европа от развалина се превърна в икономически гигант, а България, без щети от войната се превърна в развалина! Източник: интернет
Събаряйте я тая развалина армията и засадете дървета отгоре. Източник: интернет
А, и вземи онази развалина със себе си-Столетницата! Източник: интернет
wreck