оратор
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Значение
+мн. ора`тори, +м.
#1 Лице, което произнася реч.
#2 +Разг. Лице, което има дарба да говори красноречиво.
+прил. [[ора`торски]], ора`торска, ора`торско, +мн. ора`торски. _Ораторско майсторство._
Синоними
Хипоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Успехът е най-красноречивия в света оратор.
Не умея да произнасям речи. Аз съм лош оратор. Красноречието никога не е стояло за мен на първо място... даже на петдесет, шестдесет и седемдесет.
Ако не сте оратор от Бога, следвайте важно правило: бъдете кратки.
Не всеки президент е чудесен оратор. Не всеки президент е велик мислител. Но в съвременната епоха всеки един президент е господар на едно нещо: контакт с очите.
Завършен математик е най-нещастният оратор.
Добрият оратор може да говори и по най-незначителни теми; на жената изобщо не й трябва тема.
Превод на английски език
orator