Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. трибу`ни, +м.
#1 +ист. В древния Рим — длъжностно лице, избрано да защитава интересите на плебеите.
#2 Вожд на масите, оратор, публицист.
Аз също съм у българския народ, ама кат видя неосвидетелствани лилипути с блеснал поглед, ръстом 1.50 - 1.60 барабар с токовете, кат тоз пишман трибун, получавам стомашни притеснения, збирш ли. Източник: интернет
Ако от лични впечатления трябва да опиша Шулц с една дума, тя е "трибун". Източник: интернет
Герберската платформа за омазване Трибун пропуска обаче, че ЛогСентинел е получил рискови финансирания от фондове и то за не малки суми, за българските условия. Източник: интернет
Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Източник: интернет
Агрипа изпълнява ролята на трибун в Сената при приемането на много закони и въпреки чу му липсват някои от правомощията на императора, той е близо до позицията на втори управляващ. Източник: интернет
Баща му е избран за консулски военен трибун за 396 пр.н.е., но отстъпва местото си на него. Източник: интернет
tribune