Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. орео`ли, (два) орео`ла, +м.
#1 Златисто сияние около главите на изобразени върху икони светци; нимб.
#2 Сияние, блясък около светещо тяло или върху фотографска снимка.
#3 +Прен. Само +ед. Слава, почит. _С ореол на герой._
Моралното възмущение е като ревност с ореол. Хърбърт Уелс
Нравственото негодувание е завист с ореол над главата. Хърбърт Уелс
В Средновековието, за да има автентичен ореол, една власт трябва да копира най-авторитетните образци от своята епоха. Източник: интернет
Малките диамантчета, окръжаващи камъка, го караха да блести като ореол в златистата светлина на бара и при всяко движение на Робин опалът хвърляше огнени отблясъци от вътрешността си. Източник: интернет
Как се портретира миналото, не се ли игнорират преживяванията на жертвите, може ли популярността на определени случаи да навреди на живите свидетели и дали не се създава особен ореол около най-известните убийци? Източник: интернет
Използването на термини, заети директно от китайски език, създава затруднения при практикуването и води до изграждане на допълнителен мистичен ореол около бойното изкуство, който може да изкриви възприемането му. Източник: интернет
halo