1. слава - Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
2. Слава - Име на човек - женска форма
+ж., само +ед.
#1 Почетна известност с признаване заслугите, уменията на някого, заради които се ползва с уважение; популярност. _Славата_ _и_ _на добра певица се носи по света._
#2 Популярно мнение за някого, съдържащо обществена оценка за проявите му, за морала му; репутация. _Лоша слава._
#3 Това, което предизвиква гордост; знаменитост, бележитост. _Нашата архитектурна слава е ханът “Хаджи Николи”._
#4 Одобрителен емоционален възглас. _Слава на падналите за свободата на Родината!_
* _Слава богу._ — Възклицание, изразяващо задоволство от изхода на нещата.
Случи ли се нещо добро, благославяй Бога и доброто ще остане. Случи ли се нещо лошо, благославяй Бога и лошото ще престане. Слава Богу за всичко! Йоан Златоуст
Всичко с времето си и за всичко Слава Богу! Игнатий Брянчанинов
За всичко слава на Бога. И за изкушенията, и за изпитанията, и за всичко - слава на Бога. Ето с това свято чувство на благодарност Бог да изпълва винаги нашите сърца. Зосима (Сокур)
Много повече души са загинали от светска слава и похвали, отколкото от поругаване и презрение. Николай Велимирович
Едва започвайки да живеем, ние умираме, затова няма нищо по-безполезно, от гоненето на слава. Теофраст
Щастлив е този, чиито дела и слава го надживяват. Чарли Чаплин
glory