Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. основа`ния, +ср. Причина, достатъчен довод за нещо, повод. _Имаш ли достатъчно основания да го подозираш?_
* _На общо основание._ — В състезание с всички, без предимства или привилегии.
* _С основание._ — С право; заслужено.
Нито едно престъпление не може да има законово основание. Тит Ливий
Има по-голямо основание да се възхищаваш на хората, отколкото да ги презираш. Албер Камю
Нищо не се случва без достатъчно основание. Михаил Ломоносов
Единните идеи, произхождащи от непознати един за друг народи, трябва да имат общо основание на истината. Джамбатиста Вико
Никога не е нужно да търсиш причини да мразиш, когато имаш основание да обичаш. Лара Фабиан
Продължете и вярвайте в Бог, ако искате, но не си представяйте, че науката ви е дала основание за такава вяра. Даниъл Денет
reason