1. връх - Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 3
2. Връх - Име на място
върхъ`т, върха`, +мн. върхове`, (два) въ`рха, +м.
#1 Най-високата, най-горната, обикн. заострена част на нещо. _Връх на планина. На върха на дървото. Връх на кула._
#2 Тънък, заострен край на предмет. _Връх на игла. Връх на език._
#3 +Прен. Само +ед. Висша, крайна степен в проявата на нещо. _Връх на съвършенството. Връх на глупостта. На върха на славата._
#4 +Прен. Само +мн. Висшите ръководни обществени или държавни кръгове. _Той е вече някъде по върховете._
+прил. [[въ`рхов]], въ`рхова, въ`рхово, +мн. въ`рхови (в 1 и 3 знач.). _Върхов момент. Върхов час._
Чудовищата са реални, привиденията също. Те живеят в нас и понякога взимат връх. Стивън Кинг
Добротата винаги удържа връх над красотата. Хайнрих Хайне
Връх на популярността - това е когато целия свят ненавижда един човек. Дон Аминадо
Връх на нелепостта: да имаш ангел-хранител и да нямаш пари за метро. Дон Аминадо
Връх на неудобството е все още да има романтизъм в душата, а ревматизъм в кракът. Дон Аминадо
Аморалноста на човек взима връх над безнравствеността на жените. Карл Краус
peak