отрицание

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

Значение

+мн. отрица`ния, +ср.
#1 Само +ед. Отричане.
#2 Това, което е противоположност на друго нещо, което отрича. _Смъртта е отрицание на живота._
#3 +Спец. В граматиката — дума, която придава отрицателен смисъл на изречението.

Синоними

отхвърляне отказване отричане непризнаване отказ опровержение оспорване контестиране опозиция възражение негативизъм невяра опровергаване неодобрение нетолерантност
Вижте всички синоними

Антоними

подкрепа

Фразеологични изрази

отрицание на разума отрицание на истината

Производни думи

отрицанието отрицания отрицанията

Примери

Вярата се състои в признаване доводите на душата; неверието - в тяхното отрицание. Ралф Уолдо Емерсън

Смъртта е последното отрицание. Том Стопард

...нищо не е твърде малко, защото всичко, колкото и малко да е, може да бъде израз на любов или нейно отрицание. Антоний Сурожски

Спектакъла въобще, като конкретно отрицание на живота е самостоятелно движение на неживото. Ги Дебор

Свободата не е отрицание. Това е материална, осезаема реалност. Джеймс Гарфийлд

Критически атеизъм - празно място в религията; не отрицание на Бог, а само отсъствие на въпрос за Бога. Дмитрий Мережковски

Превод на английски език

negation

Думи и термини с близки букви

отрицаващият отрицаващо отрицаващото отрицанието отрицания отрицанията