Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. отрица`ния, +ср.
#1 Само +ед. Отричане.
#2 Това, което е противоположност на друго нещо, което отрича. _Смъртта е отрицание на живота._
#3 +Спец. В граматиката — дума, която придава отрицателен смисъл на изречението.
Вярата се състои в признаване доводите на душата; неверието - в тяхното отрицание. Ралф Уолдо Емерсън
Смъртта е последното отрицание. Том Стопард
...нищо не е твърде малко, защото всичко, колкото и малко да е, може да бъде израз на любов или нейно отрицание. Антоний Сурожски
Спектакъла въобще, като конкретно отрицание на живота е самостоятелно движение на неживото. Ги Дебор
Свободата не е отрицание. Това е материална, осезаема реалност. Джеймс Гарфийлд
Критически атеизъм - празно място в религията; не отрицание на Бог, а само отсъствие на въпрос за Бога. Дмитрий Мережковски
negation