Съществително име - ед. ч.
+мн. ово`шки, +ж. Дърво, което дава плод за ядене. _Овошките цъфнаха._
В отделни краища на страната главата на семейството излиза с брадва в двора си и демонстративно се заканва да отсече някоя овошка, която през изминалата година не е родила. Източник: интернет
Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. Източник: интернет
Растение, обикновено овошка или лоза, върху което се присажда калем, присадка. Източник: интернет
fruit