Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
плодъ`т, плода`, +мн. плодове`, (два) пло`да, +м.
#1 Част от растение, в която се развиват семената. _Орехов плод._
#2 Част от растение (преди всичко от дърво), която се използва като храна. _За десерт има плодове._
#3 Зародиш на човек или животно. _Плодът се развива нормално в майчината утроба._
#4 +Прен. Резултат от нещо, следствие. _Тази книга е плод на общите ни усилия._
* _Забранен плод._ — Нещо забранено или недостъпно, което силно привлича.
Най-големият плод на справедливостта е спокойствието. Епикур
Градината, която е често пресаждана, не дава плод. Плутарх
Учеността е сладкия плод на много горчив корен. Катон Стари
Най-големият плод на ограничаването на желанията е свободата. Епикур
Дървото без плод е дърва за огън, облаците без дъжд са дим, а човек без ум е като животно. Азербайджанска поговорка
Сух клон, плод не дава. Турска поговорка
fruit