Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8a
+мн. пълководци, +м.
#1 Човек, който ръководи войска; военачалник.
#2 Човек, който е голям стратег, умее да води войските към победа. _Анибал е велик пълководец._
Господар, който не събира около себе си всички даровити и достойни хора, е пълководец без армия. Йохан Волфганг фон Гьоте
Словото - пълководец на човешката сила. Владимир Маяковски
Дори и на най-талантливият пълководец му е крайно трудно да удържи победа над двойно по-силен противник. Карл фон Клаузевиц
Не е достатъчно да имаш много мисли, за да си умен, както не е достатъчно да имаш много войници, за да си добър пълководец. Никола дьо Шамфор
Силният пълководец няма слаби войници. Китайска поговорка
Внукът на Борисов е роден и на една и съща дата с един от най-известните владетели в световната история – римския пълководец, велик военачалник и стратег, писател и мислител Гай Юлий Цезар. Източник: интернет
general