Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. военача`лници, +м. Началник на войска, командир.
Безупречно написан епос, уникален като стил и мащабност на събитията, който рисува един от най-ярките и трудни периоди в историята на Русия – времето, когато е управлявана от Петър Първи – император, военачалник и реформатор. Източник: интернет
Баща му Секунд бил военачалник, а майка му Антуса изповядвала християнската вяра. Източник: интернет
Баща му Секунд бил военачалник, а майка му Антуса изповядвала християнската вяра. Източник: интернет
Внукът на Борисов е роден и на една и съща дата с един от най-известните владетели в световната история – римския пълководец, велик военачалник и стратег, писател и мислител Гай Юлий Цезар. Източник: интернет
Денят на Свети Архангел Михаил – военачалник на цялото небесно войнство от ангели и архангели, е вторият по значимост след Димитровден – есенен празник на Българската православна църква. Източник: интернет
Известен е спорът му с Кинам – един пленен от него византийски военачалник, който се опитал да важничи, че видите ли, те имат вярна представа за Бога, а българите били езичници. Източник: интернет
warlord