Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. па`метници, (два) па`метника, +м.
#1 Скулптурно или архитектурно произведение, издигнато в памет на някого или на нещо. _Надгробен паметник._
#2 Запазен предмет, който свидетелства за по-ранни култури. _Паметници на изкуството. Писмени паметници._
Моето търпение изпитва ужасни тръпки от толкова дълго стоене на паметник. Елизабет Браунинг
Искам да направя паметник на нашата пуйка. Никога птица не е била толкова измъчвана, за да осигури такава лоша вечеря. Лори Халсе Андерсен
Когато издигнете паметник на мен, не забравяйте, че бенката е под лявото ми, а не под дясното ми око. Никита Богословски
Книгата е паметник на отишли си във вечноста умове. Уилям Давенант
Често тълпата не разпознава лидера, докато той не си отиде, а след това му издигат паметник с камъните, които са хвърляли по него в живота. Осуалд Сандърс
Тадж Махал е паметник на любовта във всички култури. Сантяго Калатрава
monument