Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. пантео`ни, (два) пантео`на, +м.
#1 У древните гърци и римляни — храм, посветен на всички богове.
#2 Монументално здание, в което са погребани видни личности.
#3 Съвкупност от всички богове в една религия.
При липса на ефективна обща митология всеки от нас има свой личен, непризнат, рудиментарен, но тайно мощен пантеон на мечтите. Джоузеф Камбъл
Вишну е един от най-почитаните богове на индийския пантеон, а вишнуизмът е вторият клон на индуизма по отношение на брой последователи. Източник: интернет
Освен прочутия си дядо Факира Мити, синът на изпълнителя на "Нашият сигнал“ е поставил на почетно място във фамилния пантеон и брата на дядо си по майчина линия. Източник: интернет
Bible – Revised Standard Verion (RSV), footnotes p6 NT Mt 6:24, Melton Book Company, 1971 Няма данни в древносирийския пантеон да е съществувал такъв Бог, а като „фалшиво“ божество е въздигнат и персонализиран от средновековната християнска литература. Източник: интернет
Той е построил и подредил пантеон, който не е леден гроб, нито мавзолей, изпълнен с мрак и тишина. Източник: интернет
Този „двор“ е вдъхновен от елегантните сгради на римския пантеон и базиликата Св. Петър, но размерът е по-важен за Хитлер от елегантността. Източник: интернет
pantheon