Съществително име - ед. ч.
+мн. па`ри, +ж. Газ, който се получава при нагряване на течности. _Водна пара._
* _Вдигам пара. 1._ — Вълнувам се много, реагирам бурно.
#2 Полагам усилия нещо да стане бързо.
* _Държа под пара._ — Карам някого да бъде напрегнат.
* _С пълна пара._ — Усилено, с всички сили.
* _Та пара се вдига._ — Енергично, бързо, усилено. _Работи, та пара се вдига._
----
+мн. пари`, +ж.
#1 +Остар. Най-малката турска монета.
#2 Само +ед. Пари. _Много пара изкарва._
#3 +Разг. Монета. _Една пара падна на пода._
+същ. +умал. [[пари`чка]], +мн. пари`чки, +ж.
* _Бие ме парата._ — Богат съм.
* _За две пари. 1._ — Много евтин.
#2 Дребен, незначителен, нищожен.
* _Не давам пет пари._ — Не ме е грижа, не се интересувам.
* _Пукната пара. 1._ — (Нямам). Никакви средства нямам.
#2 (Не струвам). Нищо не струвам.
Организационните схеми и странни названия не струват пукната пара. Колин Пауъл
Политиката беше нещо, което беше съсредоточено върху егото, като облак, който изглежда твърд, но всъщност не е нищо друго освен пара. Йехуда Бърт
Приятелството е като виното – ако не е старо, не струва пукната пара. Италианска поговорка
В отворена ръка голяма пара не се пуска. Българска поговорка
У всекиго се намира за една пара ум. Българска поговорка
У девет възли вързва една пара. Българска поговорка
steam