дим
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
Значение
димъ`т, дима`, само +ед., +м. Издигащи се нагоре нагорещени газове, примесени с продукти от горенето; пушек.
* _Дим да ме няма._ — Напускам много бързо, изчезвам без следа.
* _Като/яко дим._ — Внезапно и безследно изчезвам.
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
От финансова гледна точка войната е свръхестествен огън, алхимичен пожар, от който дим бързо се превръща в пари.
Поетите са сътворени от особен материал: нас има само справедлив дял огън и дим.
Пресичаме мостовете си и ги изгаряме зад нас. По пътя ни напред остава само споменът за миризмата на дим и фактът, че някога очите ни бяха пълни със сълзи.
Няма дим без огън.
Няма дим без огън.
Огънят в сърцето изпраща дим в главата.
Превод на английски език
smoke