Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. пътници, +м.
#1 Човек, който пътува. _Пътниците да заемат местата си._
#2 +Прен. +Разг. Човек, който умира. _Той е пътник (за оня свят)._
Никога не съм пускал влака си от коловоза и никога не съм губил пътник. Хариет Тъбман
Бедният пътник ще пее (тоест: няма да се страхува) пред разбойника. Ювенал
За пътник в зимната гора няма по-мрачен звук от далечен вълчи вой. Роберт Щилмарк
Самотният пътник отива по-далеч от останалите! Феликс Залтен
Човек би могъл да се весели само ако чува да говорят за страданието, без да го вижда – все едно, че става дума за пътник в чужда страна. Селма Лагерльоф
Има само един случай преди около месец, в който пътник по недоглеждане - свое и на нашия персонал, вместо във Франкфурт се озова в Цюрих. Пламен Станчев
passenger