странник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

Значение

+мн. стра`нници, +м. +Остар.
#1 Човек, който е от друг край или държава.
#2 Човек, който обича да скита, да пътешества, да странства; скитник, скиталец, пътешественик.

Синоними

Производни думи

Примери

Аз съм странник страстно влюбен в живота. Александър Куприн

Ако някой откаже на заблуден странник да му покаже пътя, не е несправедлив. Несправедлив е обаче, ако му посочи погрешен път. Артур Шопенхауер

Когато странник насочва пътя си чрез звездите, той не трябва да се разсейва от попътни огньове. Едуард Володарски

"Наскоро се запознах с един четириног странник от нашия любим Пловдив. Източник: интернет

Въпросът му ги убедил, че сигурно е далечен странник и те кротко му обяснили как този, който те мислели, че ще избави Израиля, бил предаден и не от кого да е, а от самите първосвещеници и началници и бил осъден на смърт и разпнат на кръст. Източник: интернет

Изгледали го учудено и му отговорили с укор - нима само той е странник в Йерусалим, но дори да идва от някой далечен град, как може да не е научил за случилото се, за което целият град говорел. Източник: интернет

Превод на английски език

strangers

Думи и термини с близки букви