Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32
патри`цият, патри`ция, +мн. патри`ции, +м.
#1 В древния Рим — благородник, аристократ.
#2 +Прен. Аристократичен човек, високопоставена личност.
Благодарение на нея младият патриций претърпява трансформация, ставайки християнин. Източник: интернет
Да започнем от Тацит, големия римски историк и прозаик, патриций и консул (около 56-120 г. сл.Хр.). Около 116 г. излиза неговото най-важно произведение - „Анали“. Източник: интернет
В епохата на късната империя патриции по рождение почти не останали, а патриций награждавал единствено императорът. Източник: интернет
В Костур са събрани местните войводи, лоялни на Империята - охридският стратег Мариан и деволският патриций антипат Теогност Вурдз, заедно с костурския управител и много други бягащи от въстаналите българи. Източник: интернет
В навечерието на голямата арабска офанзива срещу Константинопол (717 г.) е патриций и стратег на тема Анатоликон, най-голямата византийска провинция в Мала Азия. Източник: интернет
В килията със свито сърце лежи патриций, познал коварността и коравосърдечието на комисариата. Източник: интернет
patrician