Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
+мн. благоро`дници, +м. Лице от аристократически произход.
+прил. [[благоро`днически]], благоро`дническа, благоро`дническо, +мн. благоро`днически.
Ако се кръстоса крал с проститутка, в резултат ще се получи точно онова, което съответства на английската представа за благородник. Марк Твен
Кардинал Ришельо (Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо) е френски духовник, благородник и държавник - първи министър председател. Източник: интернет
Младият благородник се почувствал толкова неудобно, че малко след това се застрелял от срам. Източник: интернет
Мъжът се премества заедно със семейството си в американския град Зефирхилс, Флорида през 1926 г. Приема образа на благородник. Източник: интернет
То е било нарисувано по поръчка на благородник от Пулия в средата на 17-и век. Източник: интернет
Книгата разказва историята на млад благородник, който още докато е на 12 години, решава да изостави семейството си и да прекара живота си в гората сред дърветата. Източник: интернет
nobleman