планина

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

Значение

+мн. планини`, +ж.
#1 Голямо земно възвишение, което се издига над околната местност. _Най-високата българска планина е Рила._
#2 +Прен. Голяма купчина, грамада. _Планина от отпадъци._
* _Планина падна от гърба/плещите ми._ — Усетих голямо облекчение, олекна ми.
* _Планина човек._ — Много едър човек.
* _Златни планини обещава_ —м. Обещавам голямо богатство, благополучие.
* _Зад девет планини._ — Много далече.
* _Хващам/улавям планината._ — Скитам из планината.

Синоними

височина масив възвишение грамада хълм куп купища балкан гора хребет купчина бърдо великан колос висина
Вижте всички синоними

Фразеологични изрази

Сговорна дружина планина повдига Дълбоко в планина Като планина Няма да живея със Стара планина Пада планина от гърба ми Планина падна от раменете ми

Производни думи

планината планини планините

Примери

Не изкачването на високата планина те изморява, а камъчето в обувката ти. Мохамед Али

Над всяка планина има пътека, въпреки че тя може да не се вижда от долината. Теодор Рьотке

Само една планина може да знае сърцевината на друга планина. Фрида Кало

Случва се планината да роди мишка. Но се случва и по-лошо: от мишката да искат да роди планина. Мария фон Ебнер-Ешенбах

Сговорна дружина, планина повдига. Българска поговорка

Стъпка по стъпка планина се прехвърля. Българска поговорка

Превод на английски език

mountain

Думи и термини с близки букви

планиметърът Планимир Планимира Планина падна от раменете ми Планина човек планинар