Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. планини`, +ж.
#1 Голямо земно възвишение, което се издига над околната местност. _Най-високата българска планина е Рила._
#2 +Прен. Голяма купчина, грамада. _Планина от отпадъци._
* _Планина падна от гърба/плещите ми._ — Усетих голямо облекчение, олекна ми.
* _Планина човек._ — Много едър човек.
* _Златни планини обещава_ —м. Обещавам голямо богатство, благополучие.
* _Зад девет планини._ — Много далече.
* _Хващам/улавям планината._ — Скитам из планината.
Не изкачването на високата планина те изморява, а камъчето в обувката ти. Мохамед Али
Над всяка планина има пътека, въпреки че тя може да не се вижда от долината. Теодор Рьотке
Само една планина може да знае сърцевината на друга планина. Фрида Кало
Случва се планината да роди мишка. Но се случва и по-лошо: от мишката да искат да роди планина. Мария фон Ебнер-Ешенбах
Сговорна дружина, планина повдига. Българска поговорка
Стъпка по стъпка планина се прехвърля. Българска поговорка
mountain