Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. покра`йнини, +ж. Обикн. +мн. Най-отдалечената част от центъра на селище, държава. _Западни покрайнини на България._
В края на войната Москва си ги прибира за пореден път и впоследствие южната част на Бесарабия, наричана още с турското име Буджак (покрайнина), остава в границите на съветска Украйна, а останалата част е предоставена на ССР Молдова. Източник: интернет
В източния сектор бяха разкрити основи на още една кула, от която се открива широк изглед към Драгойна могила и Горно поле на Дупнишката покрайнина, където е минавал пътят Пауталия – Германея през античната епоха. Източник: интернет
Днес Закарпатието е забравена покрайнина до източната граница на Европейския съюз, притисната зад „линията Шенген“, която отделя Унгария, Словакия и Полша от Румъния и Украйна. Източник: интернет
Бая време не съм минавал от Кирково за Чорбаджийско, та дано пак ми се отвори път към тази източнородопска покрайнина, защото ми се ще да спра край с. Домище. Източник: интернет
Административното устройство е друга причина за разглеждането на този район като една покрайнина. Източник: интернет
Еднодневният бой в равнинната северна покрайнина е упорит, ожесточен и завършва без победител. Източник: интернет
outskirts