1. помен - Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
2. Помен - Име на място
+мн. по`мени, (два) по`мена, +м.
#1 Обред в памет на покойник.
#2 Траен спомен. _Не остава и помен._
И хиляди язви да има човек, ако той се покае и извърши нещо добро, Бог ги заличава така, че не остава ни белег, ни следа, нито помен от грях. Йоан Златоуст
С чужда пита помен прави. Българска поговорка
В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца и се правят обредни хлябове, чиято пластика напомня тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Източник: интернет
Беновска с каква модна пита помен прави, че изглежда сякаш буля Версаче, в началото на кариерата и. Питам Беновска как и хрумна да облече този розов нищоризон, съставляващ горната част. Източник: интернет
В руския официален наратив вече няма и помен от по-близки до нас във времето вождове и царе. Източник: интернет
Ама от руските тарги и помен няма да остане. Източник: интернет
commemoration