Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. спомени, (два) спомена, +м.
#1 Преживяване, впечатление, случка, запазена в съзнанието. _Спомен от детството. Любовен спомен. Спомени от пътуването. Имам спомени. Пазя спомени._
#2 +Прен. Предмет, който напомня. _Часовникът е спомен от майка му. Спомени от живота в Азия._
#3 Само +мн. Писмено предадени преживявания, случки като литературно произведение. _Пиша спомени. Оставил е една книга със спомени._
Архитектът трябва да е образован човек, за да остави по-траен спомен в своите трактати. Витрувий
Имам най-прекрасния спомен за забравянето на нещата. Мерилин Монро
Единственият начин да успокоиш всеки, който те е обичал в живота, е да бъдеш добър спомен. Алис Уокър
Добрите хора ще ви донесат щастие, лошите хора ще ви наградят с опит, най-лошите ще ви дадат урок, а най-добрите ще ви подарят спомен. Ценете всеки. Уил Смит
Историята не е нищо друго освен спомен за минали дела и приключения. Василий Татишчев
Понякога никога няма да разберете стойността на нещо, докато то не стане спомен. Доктор Сюс
memory