порицанията
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от порицание
Примери
Скромен е не този, който е равнодушен към похвалите, а този, който е внимателен към порицанията.
У мнозина се заражда неприязън към учението само затова, че порицанията в устата на някои учители приличат на явна ненавист.