Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. по`риви, (два) по`рива, +м.
#1 Внезапна проява на чувство, желание; стремеж, устрем. _Благороден порив._
#2 Внезапно усилване на вятъра; напън, напор.
Алтруизмът е маскиран от собствения интерес. Агресивният личен интерес е маскиран порив за самоунищожение. Грег Беър
След като знаем за зверствата, не можем да мълчим и знанието неизбежно води до порив за защита на невинните. Азар Нафизи
Целият фанатизъм произтича от религиозния порив. Едмънд Купър
Наказваният няма повод да възразява срещу санкцията, ако сам съзнава, че е наказан не в порив на гняв, а основани на безпристрастно изобличение. Плутарх
Пазете се от първия порив на душата – защото той обикновено е най-благороден. Шарл Морис дьо Талейран
С всеки порив на вятъра пеперудата сменя мястото си на върбата. Мацуо Башьо
gust