Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
+мн. поте`ри, +ж. +ист. Група въоръжени лица, които преследват някого. _Турска потеря._
В събота преди Петрови поклади въпреки съобщенията за потеря в гората тръгва за Ракитница, за да отнесе четири пушки и да накаже предатели. Източник: интернет
Действително след Стратия тръгва многобройна потеря, която го прострелва в местността Мечкин дол край с. Доситеево. Източник: интернет
Жителите на града събират потеря от преследвачи жадни за кръв и тръгва по петите му. Източник: интернет
В резултат на което към Рударци е изпратена турска потеря. Източник: интернет
Гонен от турска потеря и обвинен за убийство на турски управник, той стига дотук, където основава селото. Източник: интернет
Загива през 1925 година край родното си село в сражение със сръбска потеря. Източник: интернет
posse