потерята
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от потеря
Анаграми
Примери
Бягайки от римските войници, светицата, която била ученичка на самия апостол Павел, накарала планината да се разтвори и избягала от потерята на езичниците, а под нозете ѝ бликнала вода.
Пада в ледените води на Черни Вит, разболява се тежко, потерята ги преследва, той моли четниците да го убият, да му отсекат главата и да я погребат, за да не я разнасят турците на кол и да се гаврят.
Изтощен и замръзнал, потерята го прибира от там.
Според очевидци на събитията, преди това той неколкократно сигнализира четата за приближаването на потерята със стрелба, но това предупреждение не е разбрано.
Не след дълго потерята настига трима души, които карат добитък с дамгата на убития фермер и решава да раздаде правосъдие на място.
Има предположение, че заптиетата са го усетили и са пратили потерята след него, но няма доказателства за това.