Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. повърхнини`, +ж.
#1 Само +ед. Повърхност (в 1 знач.).
#2 Площ на георграфски обект.
Ако открита повърхнина на силициев кристал се окисли, 44% от оксидния слой ще лежи върху повърхнината, а 56% над нея. Източник: интернет
Абсолютните височини са в граници от 100 до 300 m. Релефът е равнинен, леко навълнен от широки речни долини, слабо врязани в плиоценската седиментационна повърхнина. Източник: интернет
Архимед разработва това устройство като винтообразна повърхнина, поставена във вътрешността на цилиндър. Източник: интернет
Билното равнище е остатък от денудационна повърхнина. Източник: интернет
Ако една математическа повърхнина може да бъде пресечена с лъч, тя може да се рендира чрез хвърляне на лъчи. Източник: интернет
Амплитуда на разлома е относителното преместване на двете крила едно спрямо друго, паралелно на разломната повърхнина. Източник: интернет
surface area