Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
повинността`, +мн. пови`нности, +ж. Обикн. +ед. Обществено задължение. _Повинност да се трудиш._
Айде Соломон Паси и Иво Инджев да стягат мешките за военната повинност! Източник: интернет
Депутатите и сенаторите в Москва имат право на изключение, както и получилите с решение на правителството освобождаване от повинност към резерва на въоръжените сили. Източник: интернет
През 1880 г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в Княжеството се въвежда всеобща задължителна военна повинност. Източник: интернет
Отбиващите временната си трудова повинност петстотин души били разпределени по трупи на две смени. Източник: интернет
Ото Франк вече бил наясно, че „трудова повинност“ е евфемизъм за робски труд. Източник: интернет
Ако избирателите са заети с отбивание на пътна повинност, полицията се грижи да пусне вместо тях бюлетините в урните. Източник: интернет
call