Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. тего`би, +ж. _Остар._
#1 Задължение, повинност, данък. _Всеки трябва да изпълни тегобите си._
#2 +Прен. Голямо тегло, скръб, мъка, страдание. _Никой няма нейната тегоба._
Ако не намери връзки, шестте часа в БЧК са истинска тегоба, от която спасява само смартфонът. Източник: интернет
Винаги загубата на територия е по-тежка участ, отколкото налагането на каквато и да било друга тегоба. Източник: интернет
Не умея да се разделям с книги, което е огромна битова тегоба. Източник: интернет
Безполезен, тегоба за близките си. Източник: интернет
Освободете се от тази тегоба в следобеда и го преживейте в приятни срещи и разговори. Източник: интернет
За свестните хора да влезеш в политиката, е преди всичко необходима тегоба. Източник: интернет
burden