Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. пожа`ри, (два) пожа`ра, +м.
#1 Неконтролиран огън, който унищожава ценности.
#2 +Прен. Вътрешен огън, възпламеняване. _Пожар ме гори._
+прил. [[пожа`рен]], пожа`рна, пожа`рно, +мн. пожа`рни.
Да казваш, че безсилния враг не може да вреди, е като да казваш, че искрата не може да предизвика пожар. Саади
Когато си мил с някого в беда, се надяваш, че той ще помни и ще бъде мил с някой друг. И ще стане като горски пожар. Упи Голдбърг
И най-строгата защита на свободата на словото няма да предпази човека от фалшива аларма за пожар в театъра и последвалата я паника. Оливър Уендъл Холмс — младши
Малка искра може да предизвика голям пожар. Емет Фокс
Талантът е искра Божия, от която човек обикновено изгаря, осветявайки със собствения си пожар пътя на другите. Василий Ключевски
Човешкият език може да направи пожар и от малката искра. Еврипид
fire