Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. пла`мъци, (два) пла`мъка, +м.
#1 Излъчвани от запален предмет огнени езици, нагорещени светещи газове. _Пламъкът на свещта трептеше при всеки полъх._
#2 +Прен. Страст, въодушевление.
#3 +Прен. За бурни събития и чувства — сблъсък, изява. _В пламъка на любовта. В пламъците на войната._
#4 Градинско цвете с огненочервени цветове; салвия.
* _Огън и пламък. 1._ — Много темпераментен човек.
#2 Много ядосан, сърдит човек.
#3 Изпълнена със силни чувства творба.
Още веднъж усещам белезите от стария пламък. Вергилий
Пламтящ огън ме предупреждава със своя пламък. Спаси ме от умиращите въглени, които се крият под пепелта. Рабиндранат Тагор
Любовта е пламък в тъмнината. Изгарящата топлината през зимната нощ. Това е звездата, която ще ви отведе у дома. Ришел Мийд
В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи..." Антоан дьо Сент-Екзюпери
Коледа е сезон за разпалване на огъня на гостоприемство, както и гениален пламък на благотворителност в сърцето ни. Уошингтън Ървинг
В интерес на истината, колкото повече се облягаме на живота, толкова повече автентично взаимодействаме със света, толкова по-ярък е нашият пламък. Марк Непо
flame