праведник
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. пра`ведници, +м. Човек, който спазва религиозните канони.
Синоними
Производни думи
Примери
Посочването на чужди пороци още не те прави праведник.
В човешката природа е да се превърнеш в диво куче във времена, когато трябва да бъдеш праведник.
Държавата Израел го провъзгласява за праведник сред народите за приноса му за спасяване на евреи от Холокоста.
Историята за спасяването спечели на България признанието, че е една от малкото европейски страни, които са отхвърлили нацистките искания, и Пешев е признат от израелския "Яд Вашем" за "праведник сред народите".
За помощта оказана от тях на евреите с медал „Праведник на народите на света“ са отличени членовете на семейство Марцинюк, семейство Мазурек и семейство Псуйка.
"В историята първият праведник на народите е дъщерята на фараона, която спаси Моисей", каза равинът Бакши Дорон по време на срещата с българската делегация в сградата на Главния равинат в Йерусалим.
Превод на английски език
righteous man