Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
+мн. светци, +м.
#1 Човек, който е посветил живота си на служене на бога или пък има големи заслуги за народа си и след смъртта си е провъзгласен от църквата за образец за християнски живот и носител на чудодейна сила.
#2 Лице с такава сила, провъзгласено за покровител на черква, манастир, бранш. _Свети Георги е покровител на войската._
#3 _Прен. Ирон._ Човек, който се представя за прекалено честен и невинен. _Прекален светец и богу не е драг._
#4 Много добър човек, склонен да прави добро за другите. _Той е истински светец._
Всеки светец си има минало и всеки грешник има бъдеще. Оскар Уайлд
Не вярвай на мислите си, нито когато ти казват, че си ужасен човек, нито когато ти казват, че си светец. Паисий Светогорец
Все още не съм светец. Аз съм алкохолик, наркоман, хомосексуалист и гений. Труман Капоти
Да бъдеш велик човек и светец за себе си, това е единственото важно нещо. Шарл Бодлер
...всички философи, взети заедно, не струват нито един светец. Емил Чоран
Прекален светец и Богу не е драг. Българска поговорка
saint