Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+ср., само +ед. Спазване на установените нрави и обноски, на установения етикет. _Приличието не позволява това._
Човек, който разбира важността на външното приличие и правилата на вежливостта е голямо богатство, и аз се надявам да дам на обществото възможно повече такива хора. Масутацу Ояма
Това е ефектът от недостига; нечии правила за приличие карат човек да жадува за неправилното. Мохсин Хамид
Мисля, че да бъдеш в група, при която хората не се третират като равни и само с общо ниво на приличие и уважение, е наистина неудобно. Габи Хофман
А фирмите целенасочено ги търсят: “Те не само имат ценен опит, но и от тях младите се учат на приличие и добро поведение”, пише „Дойче веле”. Източник: интернет
Благодаря ти хората полагат усилия но не достигат заплатите на "малките колелца" са ниски административното натоварване извън всякакво приличие. Източник: интернет
Кражбите им са очевадни, като на разглезени хлапета в пясъчника на крарталната градинка, които не схващат, нямат понятие какво е това приличие и възпитание - вземат камиончето от ръцете на другото хлапе и врещят: "Ама това си е мое! Източник: интернет
decency