възпитание
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
Значение
+ср., само +ед.
#1 Системно въздействие върху някого (обикн. дете) с цел да се формира характерът му. _Не подлежи на възпитание._
#2 Навици за добро поведение. _Нямаш никакво възпитание._
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Анаграми
Примери
Доброто възпитание не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направи.
Не оставяйте децата и тяхното възпитание на самотек, на телевизора и на улицата. Това е грях и то немалък.
За доброто християнско възпитание на децата ви са необходими малко думи, повече личен пример и много молитва.
Направете така, че наказанието за постъпките да бъде не вън, а вътре във виновния - и вие ще отидете до идеала за нравственото възпитание.
Тайната на успешното възпитание лежи в уважението към ученика.
Доброто възпитание е най-доброто наследство.
Превод на английски език
upbringing