Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
просветителят, просветителя, +мн. просветители, +м. Човек, който просвещава.+прил. [[просветителен]], просветителна, просветително, +мн. просветителни.+прил. [[просветителски]], просветителска, просветителско, +мн. просветителски.
Духовната битка за "вратата" на Македония (1897 - 1902)", В. Търново, 2021; "Иван Пеев Плачков (1854 - 1942): Един просветител и публицист в политиката", В. Търново: Унив. изд. "Св. Източник: интернет
Идеята за смяна на времето първо хрумва на американския политик, общественик и просветител Бенджамин Франклин. Източник: интернет
Поздравяваме братския македонски народ с държавния празник - Деня на Свети Климент Охридски, големият просветител, първият славянски епископ, един от основоположниците на кирилското писмо, което обединява съвременния руски и съвременния македонски език!" Източник: интернет
За мен е чест да бъда в Банско, един от центровете на българското духовно и културно Възраждане дал на нашата страна великият българин и просветител, който положи основите на пътя към Нова България. Източник: интернет
Според мен трябва да изберем не „празник на духа“, а празник на политическия суверенитет (забележете – казвам това, въпреки че съм културолог, преподавател и, дай боже, просветител). Източник: интернет
Архангел Михаил“; то е известно като „Даново училище“, в което първи преподавател е бил бележитият български просветител Христо Г. Данов, въвел през 1850 г. взаимоучителния метод. Източник: интернет
enlightener