разгар
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Значение
+м., само +ед. Най-усиленият момент от една дейност, връхната и точка; кипеж. _Разгар на жътвата._
Синоними
сила
огън
жар
ярост
стихия
кипеж
жаркост
пълно развитие
връх
разцвет
пламтеж
пик
възпламеняване
разпалване
пламенност
Вижте всички синоними
Производни думи
Примери
Сега Омикрон се наложи над Делта варианта, докато той беше в своя разгар на разпространението“, подчерта инфекционистът пред Bulgaria ON AIR.
Твърдата механична връзка на оръдията в тройната кула не дава възможност да се отчете и възможното неравномерно износване („разгар“) на стволовете.
Превод на английски език
heat