Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+ж., само +ед. Разрушаване, гибел, упадък, разгро+м. _Тук цари пълна разруха._
Тръгнахме заедно много бавно към къщата, опитвайки се да разберем нейната грозота, разруха и срам. Шърли Джаксън
Търговската буря оставя пътя си осеян с разруха. Когато свърши има спокойствие, но тъпо, тежко спокойствие. Алфред Маршал
А кой според вас има интерес да предизвиква такава разруха в полето на културата? Източник: интернет
А то тук след 1989 г. вместо да се спре комунистическата разруха що се отнася до планината Витоша например, нещата се влошиха. Източник: интернет
Великите гълъби, които щяха да поправят "финансовата разруха" която си бяха измислили (и беше повод за сваляне на правителството от коалицията ГЕРБ-ДПС-Бъзраждане-ИТН) се оказаха създатели на разрухата. Източник: интернет
Вече няма и спомен от тежкия му конфликт с Борисов през 2020 г. - с внушения за "хаос и разруха" двамата атакуват яростно основно "Продължаваме промяната", около която би могло да се създаде алтернативно мнозинство. Източник: интернет
ruin