разсъдъкът
Съществително име - ед. ч. пълен член
Думата е производна от разсъдък
Примери
Лудият е този, който е изгубил всичко, освен разсъдъкът си.
Разсъдъкът не може нищо да съзерцава, а чувствате не могат да мислят за нищо. Само от тяхното съединяване може да възникне знание.
Човекът позволява да го ръководят не толкова разсъдъкът и добродетелта, колкото примерът и обичаите на неговия век.
Разсъдъкът не управлява любовта.
Има неща, които искаме, и неща, които може да имаме... Разсъдъкът се състои в това да знаем разликата.
Животът изобщо не е аргумент; сред условията за живот би могла да се окаже и заблудата) и Кант (Разсъдъкът не черпи своите закони априори от природата, а ги предписва на нея).