Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+м., само +ед. Способност да се мисли, да се разсъждава; ум, разум. _Помрачен разсъдък._
Господарят на своите страсти е роб на своя разсъдък. Сирил Конъли
У тълпата има очи и уши, но в крайно малко разсъдък и толкова памет. Артур Шопенхауер
В двадесет годишният човек властва желанието, в тридесет годишния - разум, в четиридесет годишният - разсъдък. Бенджамин Франклин
Не е лесно да убедиш хората да ползват разсъдък вместо очи. Бернар дьо Фонтенел
Аз заплатих с живота си за своята работа, и тя ми струва половината разсъдък. Винсент ван Гог
Любовта прилича на пясъчен часовник, изпълнен със сърце и опустошен разсъдък. Жул Ренар
brain