родоотстъпник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Значение
+мн. родоотстъпници, +м. Човек, който изменя на родината и на народа си; предател.+прил. [[родоотстъпнически]], родоотстъпническа, родоотстъпническо, +мн. родотстъпнически.
Синоними
Производни думи
Примери
Ако такова предложение за присъединяване би се направило сериозно, веднага предложителят ще бъде наречен родоотстъпник.
Всеки, който дори мислено допусне подобно нещо, може да бъде окачествен единствено като родоотстъпник и предател.
Кристо си остана и ще бъде запомнен като родоотстъпник!
Вие ще бъдете родоотстъпник, а за такива е забранено.
Неизвестен родоотстъпник подшушва на турските власти, че у „папаз Балчо“ има оръжие.
Тоягата е просто български дегенерат и родоотстъпник.
Превод на английски език
apostate