Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. родоотстъпници, +м. Човек, който изменя на родината и на народа си; предател.+прил. [[родоотстъпнически]], родоотстъпническа, родоотстъпническо, +мн. родотстъпнически.
Ако такова предложение за присъединяване би се направило сериозно, веднага предложителят ще бъде наречен родоотстъпник. Източник: интернет
Всеки, който дори мислено допусне подобно нещо, може да бъде окачествен единствено като родоотстъпник и предател. Източник: интернет
Кристо си остана и ще бъде запомнен като родоотстъпник! Източник: интернет
Вие ще бъдете родоотстъпник, а за такива е забранено. Източник: интернет
Неизвестен родоотстъпник подшушва на турските власти, че у „папаз Балчо“ има оръжие. Източник: интернет
Тоягата е просто български дегенерат и родоотстъпник. Източник: интернет
apostate