Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
предателят, предателя, +мн. предатели, +м. Човек, който предава някого или нещо (в 7 знач. ); издайник, изменник.+прил. [[предателски]], предателска, предателско, +мн. предателски.
Чужд човек не може да е предател. Предават те близки и се превръщат в чужди. Източник: интернет
Винаги, когато чуете човек да се разправя за Конституцията, отбележете го като предател. Андрю Джонсън
Всяка мисъл, която не се стреми към действие, е недоносче и предател. Ромен Ролан
Крадливият чиновник е винаги предател на страната си. От него трябва да се боим повече, отколкото от алианса НАТО, от талибаните и марсианците. Дмитрий Рогозин
Само изменник и предател богохулстват и лъжат. Шота Руставели
Преводач - предател. Италианска поговорка
traitor