Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
съблазни`телят, съблазни`теля, +мн. съблазни`тели, +м. Човек, който съблазнява.
Валентин е мошеник тип „Робин Худ“, измамник и съблазнител, с голяма привлекателност. Източник: интернет
Владимир Пенев е един Валмон с движенията на мързелив котарак и застиналото лице на преситения съблазнител, което напомня за гротескната маска на Фелиниевия Казанова. Източник: интернет
В пиесата Дон Хуан е съблазнител („винаги ми беше най-голямо удоволствие да съблазня жена и като я обезчестя, да я напусна“), който е не толкова привлечен от удоволствието, колкото от борбата да подчини една жена на своята воля. Източник: интернет
За него сексът е „не само плътско удоволствие, но носи и удовлетворение от това да поддържаш стръвта си на съблазнител и привлича с тайнствеността на приключението.“ Източник: интернет
Той е само съблазнител, който подбужда хората към грях, като им шепне в главата. Източник: интернет
Дипломиран лекар с отнети права поради изяви като съблазнител (пик-ъп-артист), той се кандидатира неуспешно на местни (2014) и федерални (2015) избори. Източник: интернет
Lovelace